Дворищно – регулационния план за кюстендилското село Таваличево е официално одобрен през 1934-та година и веднага след влизането му в сила започва процес по прилагане и облагородяване на населеното място. И ако през 1948-ма година е създадено трудово кооперативно стопанство, не по-малко важно е електрифицирането на селото четири години по-рано. Кооперативен дом с прилежащ към него ресторант за хранене вече може да обслужва местните жители, а фурната за хляб и сладкарницата и магазина представляват още малка част от функциониращите търговски обекти. През 1958-ма се прокарва и водоснабдяване, а паралелно с това не секва откриването на други учреждения. Помпена станция и такава за мерене на дъжд са открити съответно през 1969-та и 1960-та, а фелдшерския здравен пункт предлага медицинска помощ на населението. 1974-та е важна за селото с оглед откриването на станция на пощата, но през 1978-ма е може би най-важното събитие за облагородяване на селото – улиците му са покрити с асфалтова настилка.
Света Петка е името на църквата от епохата на късното средновековие, която в момента се намира на територията на Таваличево. Сводът има формата на половин цилиндър и се осветява от три малки прозорчета. Храмът има статут на културен паметник и възниква някъде между 14-ти и 16-ти век. Точно в началото на миналия век на мястото на храма се издига нова постройка, която представлява зала със западна галерия и нова камбанария. Мицевото дабе е още една забележителност, която буди интереса на туристите. Това е вековен стар дъб, който е засаден в местността Разгула и е обект с природна защитеност. Местното читалище носи името на големия български поет и революционер Христо Ботев и библиотеката му пази и съхранява близо десет хиляди тома литература. Йордан Абрашев и Константин Чесновски пък са двама от местните жители, успели благодарение на героичните си подвизи да се превърнат в еталон и символ на селото. Чесновски получава званието почетен гражданин на Кюстендил през 1928-ма заради опълченската си дейност. Другият е два пъти награждаван като герой на социалистическия труд, а е роден през 1936-та. Но и в сферата на изкуството селото е дало много на страната, защото именно тук е роден поетът Йордан Друмников.
Таваличка пролет е името на най-популярния празник в Таваличево и се провежда в деня на пролетното равноденствие. В зависимост от датата, тя се променя всеки път на 20-ти или 21-ви март. Търляницата е местна салата и представлява кулинарен шедьовър за хората, като се приготвя основно от печени чушки и зелени домати. Вариво представлява варено кисело зеле с месо от прасе, като за основна подправка му се добавя лют пипер. Боден дядо или кия е името на местната баница, която има мазнина, сирене и яйца и се приготвя с наложени печени кори. Лук и речни риби пък се използват за приготвянето на така наречената Никулденска манджа, но към нея се добавя и запечен на фурна ориз. Тарханата са хлебчета от тесто, варени по избор в мляко или вода. Обичайно за тях е, че са сухи и много напомнят кускус. Друга традиционна гозба за селото е бобът с агнешко месо.
